Как влияе азбестът на здравето по време на работа?

0
(0)

ВНИМАНИЕ АЗБЕСТ!

Ако професионалните Ви ангажименти включват работа със съдържащи азбест материали, прочетете внимателно тази информация!

Тя ще повиши информираността Ви за риска за здравето при експозиция на азбест и как да се предпазите от свързани с азбеста заболявания. Природни минерални влакна от хризотил, крокидолит, амозит, антофилит, тремолит и актинолит, означени с общото название азбест, са използвани широко при изграждане на сгради и промишлени съоръжения няколко десетилетия преди 2000 г.

Свойства на азбеста

Ценните технически свойства на влакната (негоримост, ниска топло-, електро- и звукопроводимост, здравина и еластичност, възможност за изтегляне на нишки и изтъкаване на платове, армиращи свойства и др.) нареждат азбеста между най-важните промишлени суровини на ХХ век. Към осемдесетте години са известни над 3000 азбестосъдържащи продукти и изделия (плоскости, тръби, резервоари, муфи, плочки, замазки, изолации, въжета, одеяла, кечета, вати, картони, фазери, бои, маджуни, декоративни изделия и др.).

През втората половина на ХХ век у нас се експлоатират няколко малки находища и кариери за антофилит- и тремолит-азбест, а добитата българска суровина се преработва основно в 2 предприятия.

С вносна суровина от хризотил и по-малко от крокидолит и амозит у нас работят няколко предприятия за азбестоцимент, азбестоперлит и азбестотекстил, пресоват се и се обработват механично различни азбестосъдържащи материали (АСМ). Заедно с тях в страната се използват и много вносни азбестови изделия.

Ефектът на азбеста върху здравето

Здравни ефекти, които предизвиква азбестът Азбестът е човешки канцероген от категория А1, причиняващ инвалидизиращи заболявания, чиито симптоми се проявяват между 15-40 години след първоначалната експозиция:

  • азбестоза – белодробна фиброза (образуване на Заболяванията са предимно професионални съединителна тъкан), нарушаваща белодробната функция и здравният риск е по-висок при пушачите. и характеризираща се с рецидивиращи плеврални изливи;
  • Настъпилите промени в човешкия организъм:
  • рак на белия дроб;
  • мезотелиом – специфично за азбестова експозиция злокачествено новообразувание.

са необратими, влошават качеството на живот и често злокачествените заболявания имат летален изход.

Добивът, производството, търговията и употребата на азбест и АСМ са забранени на територията на Европейския съюз, в т.ч. и в България, от 01.01.2005 г. (Регламент ЕО 1907/2006 – REACH).

Забраняват се дейности, при които работещите са експонирани на азбестови влакна, с изключение на такива по третиране и обезвреждане на продукти, получени в резултат на разрушаване или демонтаж на вече вложения азбест и/или АСМ.

Те се извършват контролирано от юридически и физически лица, които имат издадени разрешения по Закон за здравето (ДВ бр. 70/2004 г., чл. 73, изм. ДВ. бр. 59/2006 г.) и при строго спазване на изискванията на Наредба № 9/2006 г.(ДВ, бр. 71/2006 г.).

Правила и условия на труд при наличие на азбест

Работодателите са задължени да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на своите работници, включително да предотвратят съществуващите или потенциални рискове от експозиция на азбест при работа.

  • Рискът се оценява като се определя видът на азбеста и степента на експозицията, на която работещите са изложени.
  • Предприемат се всички мерки за идентифициране на АСМ, преди започване на дейностите по премахване или ремонт на строежи, съгласно Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 1 от 2001 г.).
  • Използват се всички технологични и технически възможности за замяна на азбеста с безопасни или по-малко опасни материали (органични или изкуствени минерални влакна).
  • Преди започване на дейности с АСМ, се уведомяват дирекция „ОИТ“ и РЗИ, на територията на която се намира предприятието и се представя информация за:
    • вид и количествата на използвания или третиран азбест;
    • място на извършване на дейностите;
    • извършваните дейности и процеси;
    • броя на заетите работещи;
    • началната дата и продължителността на работата;
    • мерки за ограничаване на азбестовата експозиция;
  • Работодателят е длъжен да намали до минимум азбестовата експозиция, като при всички случаи тя да е под 0,1 вл/см3 – средносменна гранична стойност (ГС). За целта:
    • намалява заетите работници до най-ниския възможен брой;
    • проектира работните процеси така, че да се предотврати или сведе до минимум отделянето на азбестосъдържащ прах;
    • осигурява редовно и ефективно почистване и поддръжка на работните помещения, площадки и оборудване;
    • осигурява съхраняването и транспортирането на азбеста, АСМ и отпадъци в
      подходящи запечатани опаковки, етикетирани за съдържание на азбест.

Не бива при никакви обстоятелства да се допуска разпиляване на азбест и АСМ. Третирането на отпадъците се извършва при спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 53 от 2012 г.).

В случай на очаквано превишение на ГС за експозиция на азбестови влакна във въздуха, независимо от приложените превантивни технически мерки за ограничаване на тяхната концентрация, работодателят е длъжен да определи мерки за защита и да информира работещите за тях:

  • изгражда ограждения, осигурява понижено налягане и филтрация на изходящия
  • въздух с високоефективни НЕРА-филтри в оградените зони, за предотвратяване
  • разпространението на праха, съдържащ азбест, извън работните площадки;
  • поставя предупредителни знаци за възможно превишаване на ГС;
  • осигурява подходящи ЛПС, включително за дихателните органи.

Работодателят е задължен да извърши проверка на мерките за постигане на съответствие с ГС, чрез определяне на концентрацията на азбестови влакна във въздуха. Когато експозицията не може да бъде намалена с други средства и спазването на ГС изисква носене на ЛПС за защита на дихателните органи, те не се прилагат постоянно, а времето за носене се определя индивидуално за всеки работещ, като трябва да бъде сведено до възможния минимум.

Спазвайте мерките за защита на работещите и контрол на експозицията!

  • Не започвайте дейности с азбест и АСМ, ако не е направена оценка на риска от азбестова експозиция и не са предприети необходимите мерки за нейния контрол.
  • Придвижвайте се до работните площадки и до осигурените сервизни помещения по най-краткия и обозначен маршрут (до работните площадките се допускат само пряко ангажираните работещи и задължените да бъдат там).
  • Никога не пушете, не яжте и не пийте в райони, където е възможна експозиция на азбест. Носете предпазно горно облекло (гащеризон с качулка, калцуни, ръкавици), което може да се сваля, почиства или изхвърля.
  • Омокрете АСМ преди и по време на дейности, при които могат да се освободят азбестови влакна във въздуха (рязане, трошене, демонтиране и др.).
  • Не използвайте високооборотни електрически инструменти, неснабдени с устройства за засмукване и събиране на праха, за отстраняване на АСМ. При работа с АСМ използвайте респиратор за предпазване от вдишване на азбестови влакна (за предпочитане цяла маска) с ниво на защита FFP3.
  • Прилагайте мокър или вакуумен метод за почистване на работните площадки и работното облекло.
  • Не метете и не изтупвайте на сухо!
  • Дихателното оборудване се сваля последно.
  • Преди да облечете чистото си лично облекло, измийте щателно откритите части на тялото си с вода и сапун (използвайте баня с душ).
  • Предотвратете пренасянето на азбестови влакна извън работното място, където те могат да се вдишат от други хора (неангажирани с дейностите с АСМ работници и служители, членове на семейството).
  • Не носете у дома замърсените с азбест дрехи и оборудване!

Оценка на здравословното състояние при наличие на азбест

  • Работодателят осигурява оценка на здравното състояние на работещите:
  • Преди експонирането на азбестосъдържащ прах;
  • Най-малко един път на 3 години, по време на експозицията.
  • Службата по трудова медицина определя и препоръчва на работодателя индивидуални защитни или предпазни мерки и води здравно досие за всеки работещ.
  • Работодателят води регистър на работещите, които извършват дейности, свързани с азбестова експозиция.
    • Регистърът включва данни за вида, за продължителността на извършваните дейности, както и за експозицията, на която са изложени работниците.
    • Регистърът и личните здравни досиета се съхраняват най-малко 40 години след преустановяване на експозицията.

Изискванията на законодателството за оценка на здравното състояние, воденето на регистър за експозицията, както и за съхранението на регистъра и здравните досиета на работещите могат да не се прилагат в условия на ниска степен на риск от азбестова експозиция:

  1. оценката на риска показва, че ГС няма да бъде превишена във въздуха на работното място;
  2. експозицията на работещите е инцидентна и с ниска интензивност (установява се с измервания);
  3. работата включва:
    • кратки дейности по поддръжка, които не се извършват постоянно и при които се използват само нетрошливи материали;
    • демонтаж без повреждане на материали с ненарушена цялост, в които азбестовите влакна са здраво свързани в матрица;
    • капсуловане или запечатване на АСМ, които са в добро състояние;
    • мониторинг и контрол на въздуха и вземане на проби за идентифициране на АСМ.

Работодателят е задължен да осигури обучение за всички работещи, които са или е вероятно да бъдат експонирани на прах, който съдържа азбест.

Обучението се провежда преди започване на работа и периодично на всеки 3 години, с продължителност 8 часа (преминалите обучение получават удостоверение).

То трябва да дава възможност за придобиване на необходимите знания и умения, свързани с профилактиката и безопасността при работа и да е свързано със:

  • свойствата на азбеста и ефектите му върху здравето, включително
  • синергичния ефект с тютюнопушенето;
  • видове продукти или материал, които вероятно съдържат азбест;
  • дейности, които могат да доведат до експозиция на азбест и
  • предприемане на превантивни мерки за минимизирането ѝ;
  • практики за безопасна работа, контрол и защитни средства;
  • ролята, избора и подбора на подходящи защитни средства,
  • ограничения и правилно използване на дихателно оборудване;
  • процедури при аварии;
  • процедури за деконтаминация;
  • обезвреждане на азбестосъдържащи отпадъци;
  • изисквания за медицински прегледи.

Източник на информация:

Национален център по обществено здраве и анализи София, 2020

Оригинален докумнент – ЛИНК

Как?NET споделя тази информация с вас, за да достигне до повече хора. Намираме този документ за изключително ценен и важен, но за съжаление не е получил нужната гласност. Нека изразим всички изразим благодарност на Националния център по обществено здраве и анализи за страхотния труд!

Хареса ли ви статията?

Оценете труда ни!

Среден рейтинг: 0 / 5. Брой гласове: 0

Никой не е дал рейтинг! Бъди първи!