Как да се справим с тревожността?

4.6
(47)

Дефиниция на тревожност

Тревожността е универсално човешко преживяване, изразяващо се в опасение, безпокойство, несигурност, неспокойно очакване, усещане за надвиснала заплаха.

Важно е да се направи разграничение между тревожността, която е неотменна част от ежедневието ни и е позната на всеки от нас, и тревожността, свързана с емоционални проблеми и преживявана като страдание на психиката.

Функции на тревожността

Тревожността сигнализира за опасност. Тя отключва вродения ни отговор „бий се, бягай или замръзни “. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. Благодарение на езика, който отличава човека от животните, той е способен много по-малко да следва предварително зададените поведенчески модели, способен е да има повече свобода на изборите си, но и в същото време е несигурен и се съмнява в преценките си за заобикалящия свят и в решенията, които взима.

Важно е да се знае, че тревожността при човека предупреждава не само за външни опасности, като заплаха от наказание, болка, изоставяне, неудовлетворение на определени нужди, но също и за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти. Важно е да се подчертае, че в голямата си част тези „вътрешни опасности“ са несъзнавани, т.е.ние не си даваме сметка за тях.

Каква е разликата между нормална и патологична тревожност?

Важно е да се знае, че наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство.

В своите непатологични варианти тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации, подготвяни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с други хора. С една дума, нормалната тревожност ни помага да се адаптираме по-добре.

Нормалната тревожност се отличава с това, че:

  • човек я понася сравнително леко
  • няма сериозно присъствие в ежедневието му
  • нейната интензивност може да бъде контролирана
  • тревожността има малко телесни признаци

Патологичната тревожност се изразява в сравнително постоянно неприятно чувство на безпокойство, опасения, несигурност, различни телесни оплаквания, понякога нарушен сън. Тя се преживява болезнено като страдание на психиката, затруднява социалното функциониране (училищно справяне, връзки с връстници, отношения в семейството) и блокира възможностите за адаптация.

Невинаги е лесно да се определи къде е границата между нормалната и патологична тревожност. Следните характеристики на патологичната тревожност могат да послужат за ориентация:

  • патологичната тревожност се корени в преживявания, които са много повече свързани с миналото, отколкото с настоящето;
  • не е предизвикана от реална ситуация, а от вътрешни представи, голяма част от които са несъзнавани;
  • нейните прояви са стереотипни и повтарящи се.

Каква е разликата между тревожност и страх?

Тревожността е отговор на заплаха, която не е ясна или е неизвестна.

Например, представете си, че ходите по една тъмна улица. Може да се почувствате до някаква степен притеснени или да имате онова неприятно усещане на присвиване в стомаха.

Тези усещания са причинени от тревожността, най-вероятно свързана с очакването някой непознат да изскочи от тъмното, да ви нападне или нарани.

Тази тревожност не е резултат от известна или специфична причина. Тя по-скоро идва от представата за възможните опасности, които могат да се случат в тази ситуация.

Страхът е емоционален отговор към известна или определена заплаха.

Ако използваме горния пример, нека кажем, че докато ходите по тъмната улица, някой насочва пистолет към вас и казва: „Това е обир!“. И ще предизвика страх в отговор.

Тази заплаха е реална, определена и непосредствена. Страхът има ясен и присъстващ обект.

Високотревожните хора са с относително нисък праг на поносимост към стрес и бързо проявяват типични стресови реакции. Хората с ниска тревожност винаги са поспокойни, независимо от ситуацията. За тях е необходимо относително високо ниво на стрес, за да се предизвикат характерните стресови реакции. По мнението на Л. Рейковски хората със завишена самооценка са по-неустойчиви на стрес, отколкото лицата с реална, адекватна самооценка.

Има хора, които предпочитат да живеят в един измислен от тях мистичен свят, в който се чувстват комфортно и защитено. Те избягват реалните контакти, предпочитат виртуалното общуване. Така се защитават от изоставяне. Всяко едно по-грубо сблъскване с реалността може да се преживее като заплаха, която да провокира силно безпокойство и тревожност. Непрестанното живеене в измислен свят рано или късно ги довежда до сблъсък с житейски ситуации, в които хората не са съответни на реалността и на околните и това поражда тревожност и напрежение. Откъсването им от този защитен свят в резултат на външна намеса може да провокира силна тревожност, безпокойство, стрес.

За някои хора е изключително важно да бъдат първи във всичко – например по знания, или това са хората „отличници”. Това води до неосъзнато разделяне на чувствата от мислите. Наблюдава се силна интелектуална компенсация и липсата на интерес към тялото. Стремежът за непрекъснато интелектуално превъзходство може да провокира тревожност и безпокойство. Опитът да компенсират неумението си да стигнат до другия, да осъществят контакт, създава постоянно напрежение. Тези хора очакват другият да се задвижи към тях, да им обърне внимание, да им даде.

Тези хора трудно изразяват и изпитват любовта във физическия смисъл на думата. Те са убедени, че всичко им се полага, следователно любовта трябва да дойде отвън. Ако потребността не бъде задоволена нито отвън, нито вътрешно, личността се чувства фрустрирана. Този превес на интелектуалното пречи да се усетят и приемат истинските нужди на тялото, пречи да поискаш, да се обърнеш за помощ към другите.

За някои хора не е трудно да спазват правилата, нормите, но трудно си позволяват да се отпуснат и даизпитат удоволствие от свършеното, това поведение провокира силна тревожност. Постоянното им колебание и вечната несигурност, неспособността да вземат конкретно решение лесно могат да ги доведат до живот в постоянно напрежение . За такива юноши промените в средата и начина на живот са трудни за понасяне. Те не биха променили навиците, убежденията си дори когато те им вредят. Всяка рязка промяна на статуквото, на сигурността може да предизвика паника. Всъщност този тип хора мечтаят за власт и надмощие може би най-много от всички. Власт над хората, власт над неизвестното и смъртта. Невъзможността за пълен контрол и власт провокира тревожност и паника.

Едно кратко филмче илюстрира разликата между тревога и страх.

Какви са проявите на тревожността?

Физиологични прояви

  • мускулно напрежение – „тялото ми е стегнато“, „не мога да се отпусна“
  • сърцебиене
  • учестено дишане
  • затруднено дишане, задух
  • главоболие
  • изпотяване
  • побледняване или изчервяване
  • сковаване, изтръпване
  • подкосяване на краката
  • треперене на крайниците, тялото, гласа
  • световъртеж
  • замайване
  • гадене
  • болки в корема
  • усещане за „топка в стомаха“
  • свито гърло или усещане за „буца в гърлото“
  • сухота в устата
  • затруднено уриниране или чести позиви за уриниране

Понякога телесните прояви на тревожността са единствените, които хората забелязват, и само те присъстват в оплакванията им. Тези прояви се възприемат само като симптоми на телесна болест, от което следва дълго и най-често безрезултатно търсене на медицинско обяснение, консултации с различни лекари и безкрайни изследвания, които не водят до откриване на телесна причина за състоянието. А това води до загуба на доверие в лекарите и опасенията за здравето трайно остават в ежедневието.

Важно е да се знае, че подобни телесни оплаквания, които не са свързани със соматични (телесни) заболявания, могат да представляват своеобразна маска на тревожността. В тези случаи е необходима консултация с психиатър.

Психологични прояви

  • очакване, че нещо лошо ще се случи
  • страх от загуба на контрол
  • нервност и вътрешно напрежение
  • повишена бдителност – „постоянно съм нащрек“
  • чувство за отчужденост – „светът ми се струва друг, сякаш променен“, „движа се сякаш в мъгла“
  • раздразнителност, склонност да се реагира бурно на наглед маловажни неща
  • нарушена концентрация на вниманието и невъзможност да се мисли за нещо различно, освен за настоящото безпокойство
  • повтарящи се тревожни мисли

Проявите на тревожност често причиняват нарушения в съня и усещане за умора през деня.

Понякога проявите на тревожност са придружени от симптоми на депресия.

Когато това, което причинява тревожността, не може да се назове, защото или човек
не може да намери думи за него, или няма на кого да говори, тревожността се изразява в действия. Тогава човекът реагира, като обижда, бие се, удря, разрушава, държи се рисково или предизвикателно, тъпче се с храна, пристрастява се към алкохол, наркотици, компютърни игри…

Важно е да се разбере, че тези действия са начин да се облекчи нещо, за което няма думи и което се преживява като голямо психично страдание.

Тревожност при тийнейджъри

Тревожността е неизменна част от нашия живот, тяни съпровожда във всички периоди от раждането до смъртта. Появява се винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка към съзряване е свързана с тревожност, защото ни води към нещо ново, неизвестно и неовладяно. А всичко ново, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и тревожност. Тя нахлува в нас в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени.

И така, какви стари коловози трябва да бъдат изоставени, какви нови задачи трябва да бъдат посрещнати и какви промени напират в юношеството? С навлизането в пубертета се случва промяна в тялото, която не бива да се разбира само и единствено като хормонална промяна, тъй като хормоналната промяна води след себе си цяла серия от промени. Пробужда се един вид психична енергия, която е свързана със сексуалността, и тя се развива както в тялото, така и в главата на всеки юноша.

Тревожни разтройства

Това са разстройства на психиката, при които тревожността е главен или основен симптом. Тревожните разстройства са често срещани – около 20% от хората преживяват такова разстройство по време на живота си.

Генерализирано тревожно разстройство

Проявява се като силно безпокойство и тревожност, които не са свързани с конкретно събитие или обстоятелство. Това е придружено от лесна уморяемост; мускулно напрежение; нарушена концентрация; нарушен сън; раздразнителност. Състоянието е много мъчително за понасяне, защото се преживява като заплаха, която е навсякъде наоколо и в същото време е никъде. Липсва ориентир, но присъства усещането, че всяка крачка може да крие риск и да е фатална. Веднъж възникнала, тревожността има нужда да бъде свързана, да бъде опредметена, да бъде конкретизирана, да има източник и посока, за да може, наймалкото, да бъде държана под око.

Фобии

В тези случаи тревожността е насочена нещо конкретно (животно, ситуация, транспортно средство и т.н.) и така може да изчезва, когато това конкретно нещо се избягва. Преживяването на страх е силно изразено и е несъответно на действителната опасност. Известни са най-различни специфични фобии: от летене, височини, кръв, насекоми, затворени помещения и др. Може да се каже, че чрез формирането на фобии човешката психика се опитва да се справи с непоносимата тревожност.

Социална фобия

Сред най-честите ситуации, към които тревожността „се закача“, са тези, свързани с общуване и носещи потенциалната „опасност“ да бъдеш наблюдаван, преценяван, сравняван, избиран.

На кого не му се е случвало?

Достатъчно е само да споменем говоренето пред публика.

Тревожността в тези случаи е свързана с голямото старание да направиш добро впечатление и с голямата несигурност, че това няма да стане и можеш да бъдеш отхвърлен.

Понякога опасенията могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са придружени с различни прояви от страна на тялото, като изчервяване, изпотяване, чувство за премаляване, сърцебиене, треперене на ръцете, сухота в устата. Те се случват не само в самата ситуация, но и при мисълта за нея.

Опасенията могат да бъдат най-различни – дали няма да ме помислят за грозен или зле облечен, дали няма да изглеждам глупав, непохватен или твърде срамежлив в очите на другите, дали няма да ми се подиграват. В тези много и различни „дали“ едно е общото – „сигурно е, че ще се проваля и ще бъда отхвърлен“. Понякога тези опасения са толкова изразени, че или водят до избягване на специфична социална ситуация (напр. говорене пред публика или срещи с противоположния пол), или се понасят с интензивна тревожност.

Социалната фобия, която много често започва в юношеска възраст, в някои случаи може да причини блокиране на социалната активност и голямо страдание.

Паник атаки

Едни от най-разпространените клинични форми на тревожността са пристъпите на паника. Те представляват периодично повтарящи се пристъпи на силно изразена тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелство и затова изглеждат непредсказуеми и сякаш „идващи от нищото“.

Придружени са от телесни прояви – най-често сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност (човек възприема себе си и външния свят по променен, различен начин). Независимо че пристъпите траят няколко минути, те се преживяват като нещо много мъчително и плашещо.

Много често по време на пристъпите хората се страхуват, че ще умрат, ще загубят контрол или ще полудеят, а също така много често след тях трайно се настанява страхът от нов пристъп.

Много често хората свързват пристъпите със ситуацията, в която са се появили (в превозно средство или сред много хора) и старателно избягват такива ситуации. В някои случаи това води до сковаващ страх човек да се движи сам вън от дома си.

В тези случаи паническото разстройство се придружава от агорафобия. Това е силно ограничаващо човека състояние, тъй като той става напълно неспособен да води живот извън дома си.

Важно е да се каже, че епизодични пристъпи на тревожност (паника) могат да ни сполетят в определени обстоятелства и определени периоди от живота и никога да не се повторят. Те следва да се разграничават от пристъпите, които често се повтарят, понякога са свързани с агорафобия и причиняват психично страдание и нарушение на функционирането.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Характеризира се с натрапливи мисли (обсесии) и натрапливи действия или ритуа ли (компулсии). Натрапливите мисли са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се нежелани идеи, представи или импулси, които човек осъзнава като несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопоставя, но не успява.

Натрапването на мислите и съпротивата срещу тях са в непрекъснат сблъсък и това поражда интензивна тревожност.

Най-честите натрапливи мисли са: опасения от загуба на контрол и нараняване на околните или себе си; опасения от заразяване или замърсяване; натрапливи съмнения – дали е заключена външната врата, дали са изключени електрическите уреди, дали не е направено нещо неморално, престъпно или неправилно; натрапващи се мисли и представи със сексуално или агресивно съдържание, които са в разрез с моралните ценности на човека; натраплива потребност от чистота, подреденост и симетрия.

Компулсиите са повтарящи се действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които човек има преодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната прекомерност или безсмисленост.

Те имат функцията да организират и сдържат тревожността на приемливо за човека ниво, т.е. натрапливото действие намалява тревожността, а опитът да се прекъсне ритуала води до нейното увеличаване и поява на чувство на застрашеност.

Често преживяването на хора с натрапливости е, че съответните действия по малко магически начин ще предотвратят евентуални (често неопределени) бъдещи неприятни събития и развития.

Най-честите натрапливи действия са: многократно миене на ръцете или къпане; многократно повтаряне на различни действия; многократни проверки; ритуали на броене; ритуали на чистене и подреждане.

Двете основни прояви – натрапливите мисли и натрапливите действия, се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливо опасение, че може да се зарази с някаква инфекциозна болест (обсесия), той може да прекарва много време в миене на ръцете си (компулсия).

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа. Елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл такива са стискането на палци, носенето на талисмани, суеверията от рода, че ако ни мине котка път, ще ни се случи нещастие.

Много хора се връщат да проверят дали вратата е заключена, или дали е изключена ютията. Тези елементи на натрапливости не означават наличие на болестно състояние, защото ние успяваме да им се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

При обсесивно-компулсивното разстройство опитът за противопоставяне на натрапливостите е неуспешен, въпреки осъзнаването на тяхната абсурдност, преко мерност или безсмисленост. Натрапливите мисли и действия са чести, изземат голяма част от времето, предизвикват силна тревожност, влошават ежедневния живот, пречат на ученето или работата и нарушават взаимоотношенията с околните.

Обсесивно-компулсивното разстройство често започва в юношеска възраст. Натрапливите симптоми са много мъчително преживяване и в същото време се придружават от чувства на срам и вина, поради което често тези симптоми биват прикривани.

Важно е да се разбере естеството на това разстройство и хората, които имат натрапливи симптоми, да бъдат насочени за консултация с психиатър.

Важно е да знаем, че неразпознатото и нелекувано тревожно разстройство може да има много неблагоприятни последствия и да доведе до:

  • Депресия
  • Хронична злоупотреба с алкохол или наркотици
  • Социална изолация
  • Нарушено функциониране в училище
  • Лошо качество на живот
  • Дори до самоубийство

Свързани статии:

Хареса ли ви статията?

Оценете труда ни!

Среден рейтинг: 4.6 / 5. Брой гласове: 47

Никой не е дал рейтинг! Бъди първи!